„Секвоя 2009”- път без време

Това беше един по-различен лагер. Може би защото беше под числото 13,

но скаутът така или иначе е абониран за трудности.

А може би защото всеки лагер е толкова индивидуално прекрасен, въпреки тях.

През 2006 година за първи път край Попово се състоя национален скаутски лагер. Три години по-късно Паламарца отново е домакин за повече от 230 скаути. На 4 км от селото и още 10 от Попово се появява широката и равна зелена поляна, която съвсем естествено свършва в боровата гора. Достатъчно гъстите дървета позволяват на поне 100 палатки да съжителстват една до друга. В околността гората става широколистна, като на места протичат потоци и вирчета, или се вдигат баири, по които овчарите извеждат стада на паша. Слънцето претичва през боровите иглички и рони сухата пепел от стария лагерен огън.

„Секвоя 2009” се различаваше от всички останали национални лагери. Всичко в него беше замислено по различен начин. Програмата на лагера беше раздробена на отделни части- дейностите не се повтаряха, те се променяха с течение на дните. По този начин се появяваше един нов вид разнообразие- няма как една дейност- независимо задължителна или не, да омръзне, защото нямаше опция тя да бъде мината повече от един път, от друга страна всяка дейност си заминаваше в мига, в който си отива деня и не се повтаряше никога повече. Измислен като пътуване във времето, лагерът преведе скаутите през три епохи- първи ден- Първобитност, втори и трети- Средновековие, след това Ренесанс. Имаше и промеждутък от два дни, в които се състояха социалната дейност и посещение на басейна в Попово.

Първият ден от месец август- денят, в който пристигнаха всички клубове, беше отреден за лагерния комфорт и опознаване на лагера. С пристигането всяка група получи по един списък от символи, които бяха разпръснати по важните места в лагера- чешма, тоалетна, лагерен огън, огнище и т.н. Те трябваше да открият тези символи и да ги назоват. И най-бързите спечелиха шанса първи да избират дъски за лагерен комфорт. Както в доброто старо време, на всеки подлагер се появиха подредени палатки, разпънати шатри, магерници, малки огнища и табели на градове, клубове и патрули. Лагерният комфорт е отговорна задача- всичко трябва да е приспособено и в същото време лесно за изработка- той е индикатор за това колко един патрул, и в частност клуб, може да оцелява сам самичък в гората, как да изработи своя дом, така че той да му служи. Да знаеш как се разпъва палатка далеч не е достатъчно, трябва да използваш гората и нейните условия, така че съжителството ти с нея да роди едно ползотворно време, което не е тежко за нито един от двамата. Разбира се, да направиш от нищо нещо не е толкова лесно, затова скаутите разполагаха с дъски и няколко бали сено. Конете живеят в слама, защо и скаутите да не могат!

А какво правиха стафовете през цялото това време? Те се бяха отдали на една малко по-различна цел- сценка. Защото какво по-добро би представило следващия ден- Първобитността от двама стафа, облечени като неандерталци, говорещи си на неандерталски, ходещи по неандерталски.

Ето и сценария, или по-скоро сценката в груб вид.

Starring- Цеци, Слънцето.

Статисти- Иво, Криско.

Действието се развива в тъмна вечер, неандерталска пещера.

Първо действие Мъжът (в ролята Цеци) се прибира от изморителен ловен ден вкъщи, където го чака жена му (Слънцето). Статистите са клекнали от двете страни на сцената. Започва да говори на неандерталски, да размахва ръце, да подскача неадекватно, когато вижда, че на стената на пещера са се появили скални рисунки. Учуден, той се обръща се към жена си и казва „Уга-буга”. Единият от статистите послушно двига голяма табела с превод на казаното:

- Какви са тези караконджоли в хола ми?

Жената се обръща разгневена, свива ръце на кръста и сърдито отговаря:

- Това е ню арт вълна. Бойна сцена. Ти-на лов.

- Повече ми прилича на нас двамата снощи- отвръща той.

Второ действие Диалог- статистите продължават да вдигат субтитри.

- Какво има за вечеря, жено?

- Пържени мамутски яйца.

- Мамутите не снасят яйца.

- Не и след последния потоп, това е еволюция.

- Добре, дай насам.

Мъжът схваща тавата и започва да яде шумно, мляскайки. Статистите започват да вдигат субтитри под формата на мисли, написани в балончета.

Жената:

- Тоя неандерталец няма ли да се научи да дъвче?

- Мъжът на съседката е толкова галантен. Носи кожи от ягуар и... Има голямо копие.

- Утре ще отида да му поискам някой въглен.

Мъжът:

- ....Х!.....

Трето действие

- Утре трябва да отидем до извора за вода.

- Не може. Отровен е.

- Как така?

- Съседът пика в него.

Четвърто действие Двойката млъква. В един момент, отегчени от настъпилото мълчание, статистите се изправят и започват да вдигат субтитри, без да са съобразени с диалога.

Криско:

- Снощи беше много яко в дискотеката.

Иво:

- Размазахме се!

- А помниш ли я оная мацка?

- 0898594792 ♥

- Тия олигофрени ми лазят по нервите.

- Аре да се махаме.

В този момент двамата неандерталци се усещат, че има нещо нередно. Започват да гонят единия статист по сцената. Настигат го и след като го хващат, го завързват с въже. Другият минава с надпис: РЕКЛАМА.

Втори ден- началото, кой е готов за лагер?

Строят отново се подреди на поляната, по познатия ред, около българското знаме. Беше изминала една година от последния път, в който той се беше събирал, но когато го видиш как е оградил плацата, ти се струва, че това се е случвало всяка една от сутрините през изминалата година. Понякога си мисля, че е много логично годината да не започва на първи януари, а на първи август- първият ден от националния лагер.

Церемонията премина с кратко освещаване на лагера и реч на президента, Николай Иванов, както и на началник- лагера Дарин Сагев, и коменданта- Здравко. Пепелта от „Дунав 2008” беше изсипана ритуално в лагерния огън и след това небето се озари от фойерверки. Лагерът започна.

Дейностите от първия ден:

Normal

ДВК. Конструкциите, на които се научиха скаутите бяха умалени варианти на катапултите, които те трябваше да направят в реален размер по време на Средновековието. Дейността се проведе недалеч от лагера.

Готвене. Както хората в древността, скаутите разполагаха единствено със съчки за огън и сурови зеленчуци, които трябваше за изпекат.

Арт център- С помощта само на амбалажна хартия и малко въглен от патрулите се очакваше да нарисуват сцена от първобитния строй след това да изграят това, което бяха нарисували.

Номадска лутаница- С помощта на счупени съдове скаутите трябваше да донесат вода от чешмата, да стрият сами брашно от жито и да сготвят скаутско хлебче на направен от тях огън.

Трети ден - Средновековие

Средновековието постави нови предизвикателства. Катапултите от ДВК от миналата епоха трябваше да бъдат направени в реални размери, след което се организира бой с тях. Цялата поляна се превърна в бойна сцена на рицари, които се опитваха да изхвърлят торбичките с вода колкото се може по-далеч.

Арт център: Той също бе съобразен с епохата - скаутите трябваше да направят тотеми от глина, които да символизират или партулното им име, или това на клуба, или нещо, което има значение за тях.

Исторически пъзел: Историите на различните владетели бяха подредени в разбъркан ред на дърветата. Изреченията трябваше да бъдат събрани и съотнесени към владетеля. По този начин скаутите не само свързват един смислен текст, но и научават повече за историята на България.

Двата дни от Средновековието преминаха бързо като че ли някой ги беше изпуснал в меката трева. Вечерите се оживяваха около лагерните огньове, които осветяваха бегло палатките, широката поляна се озвучаваше от скаути, които се таркаляха по нея до тъмно. Боровите дървета се поклащаха под лекия летен вятър и улавяха между върховете си сърпа на луната.

Norm

Дни за плуване

Следващият ден беше свързан с много, много мокрене...

И малко исторически дейности...

Ренесанс

Голямото предизвикателство за скаутите по време на Ренесанса беше ВГО- трасето (Великите географски открития). То им отне почти цял ден. Пунктовете, на които се изискваше от тях да бъдат ту психически, ту физически издържливи, ту да се борят със стари скаутски умения, ту с разярени пчели. Скаутите се прибираха в лагера изтощени, развеселени от движението в гората и съвсем готови за нова сценка.

Starring- Жулиета- Марто, Ромео- Здравко

- Жулието, жено неугледна, ти ли хъркаш или това е чудният вятър на любовта в ушите ми?

(тишина от високата кула на Жулиета)

- Любима моя, твоята усмивка е по-хубава от три греяни ракии в зимна вечер, по-прекрасна от разцъфнал карамфил в тръстиката, по-омайна от сладката миризма на пържено с лук! Покажи се, о Жулието, ликиор на сърцето ми.

(Едро хъркане отвътре- мъжки тип)

- Без теб животът ми е като развалена манджа, сърцето ми е пусто. О, Жулието, без теб и алкохолът не е същият!

(Прокашляне, задавяне, отново мъжки тип)

Ромео гледа към отворения прозорец, започва да обикаля в кръг нервно, сякаш има патрони в гащите, издава неопределен вид стенания – нещо като стомашни болки. Ляга на земята и се хваща за корема)

- Оооооооо не. Нееее. Нека прережат вените ми с резачка и изтръгнат сърцето ми с кухненски нож....

(....................)

Жулиета се показва на перваза в цялата си прелест на травестит, току-що станал от дълбок сън.

- Кажи бе муцка, какво става тукъ!?

- О, Жулиета, обичам те. Искам да бъдем заедно до края на света.

- Муциии, ми не знам.

- Моето сърце ти принадлежи, марулке моя. Омъжи се за мен.

- Ми .... Тц, оф.... Знаеш ли кво ше ти кажа, шот сига съм малку сънена и ни мога да мисля, маа тва е сложен въпрос. Ни можи току- тъй да са оженя за тебе. Тате шма убий.

- Но нашата любов няма граници.

- Да, ма тати има пистолет.

- Жулието, ти си слънцето в живота ми.

- Ми тва хубу, ма да ни ти стани облачно тати кат разбире.

- Нищо не може да ни раздели Жулиета! Аз ще умра за теб, но ще запазя любовта ни.

- Ох.

Жулиета се скрива зад прозореца. Ромео отново ляга на земята и започва да циври шумно като бебе. В този момент излиза бащата на Жулиета- багерче два пъти по-малко от Ромео и слиза по стълбите на кулата.

- Ко си са разциврил?

- Жулието.............ооооооо..................ъъъъъъъъъъъъъ................уаааааааааааа

- За ко ривеш, че не можах да та разбера?

- Жу-жу-жулиетааа!

- За моята щерка ли си са разциврил?

- Даааааааааааааааааааааа.

- Оооооооо мчи тя голяма пача. Нидей.

- НЕеееееееееееееееееееееееееЕЕЕЕЕЕеееее.

- Оня ден я гледам, фанала съ с двама под ръка ходят по тирасата. Идиния й вика „Шса умъжиш ли за миене?”, оная са цупи и му вика- „Шми купиш ли каруца, шот ако няма, ни тъ щъ”. Тоз й казва, че вече има, ма нашта продължава- мчи ко кат имаш, аз да ни съм толкоз лесна.

Ромео се поизправя и започва да го слуша внимателно.

- Ни си заслужава тука да са тръшкаш, въри да пийм по идна в кръчмата.

Бащата вдига за рамото тъжния Ромео от земята и започва да го влачи към кръчмата.

Последният ден- към палатката и скаутите за сбогом.

Последният ден премина в поредна борба с катапулти. Като за последно скаутите се събраха на поляната и се измокриха наново. Вечерта премина около лагерния огън в песни. Церемонията по закриването сложи край на 13-тия национален скаутски лагер „Секвоя 2009”. Но той не завърши така- остава да живее още в спомените на всеки присъствал. През Попово, покрай секвоите, като истински път без време, чак до Шумен 2010!